Дигиталната фотография

Ако не бях докопал един компютър "Правец 8С" това с дигиталната фотография така и нямаше да ми се случи. Продаде ми го младият тогава композитор Александър Александров, а причината за покупката беше играта "Каратека" от Джордън Мекнър видяна и играна на един служебен компютър през 1987 година. Не мога да не спомена Мекнър, първо защото заради него купих компютър и второ, защото той и неговата игра са символи в поколения съзнания, пък е свързано и с по-нататъшният разказ. "Правец 8C" също е символ защото е първият свободно продаван компютър в България и то в годината на падането на комунизма, 1989-та. Бях се заредил предварително с две дискети с игри и когато компютърът бе докаран в къщи пъхнах едната във флопито и въведох командата init, една от няколкото, за които бях инструктиран. След 20 минути чакане нещо да се случи сложих и втората дискета, въведох същата команда и пак нищо не се случи. Понеже дискетите свършиха се наложи няколкодневна пауза през която разбрах, че съм форматирал и изтрил цялата информация и подготвих списък с командите, за да не ги объркам отново. И до ден днешен си записвам нещата, които уча защото винаги има нещо, което не знам и ги пазя в случай на нужда. Сега, когато някой ме пита нещо обяснявам, а вторият път ако ме попита за същото го помолвам да си вземе лист и химикалка, макар че това рядко се случва. Не вярвам в "ученето на компютър" по памет и за най-малкото нещо...    ...продължава...

Тогава не си давах много ясно сметка защо ми е компютър за снимки. Бях фотограф с добра техническа подготовка, обичам черно-бялата фотография, а цветната, както и дигиталната не ме влекат и досега. Не харесвам фотоколажа, макар че съм почитател на Александър Родченко в репортажната му част и на Педро Луис Раота, като вторият разлюбих когато разбрах, че прекрасните си снимки прави от изрезки. Цветната фотография не беше особено достъпна за редовия фотограф, а фотографията е скъпо удоволствие. Трябваха средства за разтвори за цветна фотография, за цветна глава на увеличителя, специални температурни условия за проявяване на филмите, да не изброявам всичко, но най-важното беше фотохартията. Беше кошмар да се намери дори черно-бяла качествена фотохартия. Партидите на фабрика "Фохар" се различаваха като бебетата в родилен дом в Съединенитя щати. През осемдесетте години когато като фотолюбител си купувах сам материалите веднъж не можах да случа на фотохартия с еднакви качества. Колкото партидите бяха различни, толкова бяха разликите в качеството на хартиите, което за съжаление се разбираше чак във фотолабораторията. Беше като аксиома наличното в магазина - нормална и мека гланцова фотохартия картон и полукартон, растерна малък формат и от време на време файнкорн. Да се уцели необходимият формат на вида на хартията, която е необходим си беше направо игра на рулетка, а намирането на контрастна хартия нещо уникално. Търсеше се контрастна защото имаше плътен черен цвят и даваше добра нормална разработка. По-късно "Фохар" пусна на пазара една добра хартия със златни микроцентрове, но за кратко време качествата и паднаха и "Фохар" си остана "Фохар".   ...продължава...

В хладилника ми има още няколко филма от 1985-та година и от време на време слагам по някой във фотокамерата. Тези дни тръгнах да търся негативен проявител и фиксаж и се оказа, че такива по магазините вече не се предлагат. Или поне не съм търсил където трябва. Зачудих се, как така може да няма и в кой свят живея и реших, че съм безнадеждно остарял за моята аналогова фотография. Затова реших процесът усвояващ се с години и превръщащ начинаещия в завършен фотограф, който може да изрази на фотографска хартия това, което е запечатал на филма, да получи от мен поне един малък словесен паметник. В този паметник на личната ми фотографска история на едно от местата на първия ред в залата седи моята класна ръководителка и учител по химия, другарката Попова. Едно време бяхме другари и другарки, така. Учителката ми знаеше, че съм фотограф любител и в девети или десети клас ми предложи да проведа урока по фотография. Аз го направих, тя ми писа отличен и въпреки, че не ме бива много в точнте науки отношението ми към химията така се промени, че в дипломата ми сега се мъдри една чудесна шестица по този предмет. Какво нещо е да имаш учител, който умее внимателно и грижливо да побутне нещата. Аз бях късметлия човек и по-късно срещнах същите прекрасни учители в лицето на Чавдар Найденов и Христо Юскеселиев.   ...продължава...