Материалът ще се хареса на мъжете, а жените може да бъдат скандализирани. Без една от тях.

ЖЕНАТА НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА

Още от праисторическите рисунки е видно, че мъжът без жена не може. Редом с бикове и крави, там откриваме изображения на жени от противоположния пол, рисувани от мъже. Рисунките навярно са правени от мъж, защото жената никога не е имала време за подобни глупости.

    Тя е започнала своята видова кариера, държейки в едната ръка ревящия наследник, с другата е разбърквала гозбата върху огъня, а с краката си отбранявала онова, което държала в ръцете си. На стената тези подробности са пропуснати, затова смятаме, че рисунките са дело на мъж. Макар за тях някои съвремнници се надяват, това да са изображения поне на извънземни, а не на идеала за красота по онова време.

    Постепенно човекът еволюирал, ръцете му ставали все по-сръчни и той започнал да създава малки фигурки. Не знаем със сигурност какъв строй е съществувал тогава, но съдейки по големия брой женски пластики, можем лесно да предположим кой е бил доминиращият пол още от най-ранните времена.

     Праисторическата жена е изобразявана ниска, обогатена донякъде на широчина и още повече в дълбочина. Живяла е в общество, където се ценели мерките 80-50-70, и понеже саблезъбите тигри все още не съществували, нарекли по-късно периода досаблезъб. Твърда, целенасочена, безкомпромисна – точно този тип жена е оцелявала в онази жестока епоха, като тенденцията се е запазила и до днес.

     Съдейки по огромния брой чукове, намерени в пещерите, размерът "80-50-70" в дотигровата епоха най-често бил поддържан изкуствено. Не искаме да кажем, че мъжът е удрял жената директно с чука по главата, защото той вече проявявал наченки на някакъв интелект. В околностите на Кроманьон е открит плосък камък, който вероятно е бил поставян между телесната част и чука, за да не се поврежда оръдието на труда.

    Въпреки стриктния контрол, измежду пропуснатите да влязат в идеала за красота се появили издънки. Някои от тях израствали, започвали да се пооформят, малко по-така, и тук – даже съвсем усетно – настъпва тигровата епоха.

     Саблезъбият тигър се появява едновременно с жените с дълги крака и тънки глезени, а периодът научно е обособен като саблезъб. С голямо съжаление е установено, че в дотигровата епоха високите, стройни млади жени били хвърляни в урвата под пещерата. За това говорят множеството фосили на дамска бедрена кост с размери от деветдесет сантиметра нагоре. По-късно този варварски обичай бил прекратен и дългокраките хубавици започнали да привързват на скалите до жилището.

     Целта била да бъдат предпазени хората в пещерата от склонността на това животно към размери 180-60-180. В тъмното хищникът можел да недовиди, да се обърка и да посегне на нещо омъжено. (В смисъл, да го докопа в лапите си.)

     Към саблезъбия период можем да отнесем и древния напев "Тигре, тигре!", достигнал съвременността. Песента се е пеела вечер край огъня и така известявали звяра, че е приготвено нещо и за него. (За премахване на видовите различия и приобщаване на хищника към едно хармонично развито общество, разбира се.)

    Тигърът чувал песента, изчаквал с разбиране и интерес края на вечеринката, после идвал и отнасял девойката, но какво се е случвало по-натам – това не е много ясно. Някои археологически пластове намекват, че е възможно тигърът първи да е предавал богу дух.

     Пещерният образ на жената е най-интересният в човешката история, понеже – макар и леко променен, се е запазил до наши дни. В онези първи времена ясно съзнавали, че жената яде по-малко, бяга по-бавно и не е толкова равностоен противник при семейните спорове, както голямата. Така за мъжа оставала повече храна, бягал първи от тигъра, винаги се налагал в споровете, а нощно време, в студа, се свивал на топло до нея. И тази тенденция се е запазила и до днес, а жената се превърнала в символ на дома, живота и топлината.

     Интересно е, че няма оцелели рисунки на жени от саблезъбия период. До нас е достигнал единствено онзи пръв образ, който учените обикновено наричат праисторически.

    Вероятно той се е появил, когато един от онези прегърбени, космати мъже е взел чука и е изсякъл нещо на камъка. Недодялано, малко ръбато, малко извънземно, с нищо не будещо любопитството, то стои там от четиресет хиляди години. Споменът за една жена.

     Саблезъбите тигри изчезнали с последния ледников период и били заменени от първите цивилизации. Така една сутрин, един от първите шумерски царе – Лугал-Загази се събудил след поредния пир и съзрял в леглото своята съпруга, тип досаблезъб тигър, която дотогава не бил виждал. На следния ден, незнайно как толкова бързо, акадите нахлули в Лагаш, опожарили царската спалня и отвели надалеч Лугал-Загази, който така и не се възстановил от преживяното.

     Тази история позволява да направим извода, че царете не воюват помежду си просто така. Много войни се водят заради жени. Едни се печелят, но други се губят заради тях.

     Първата заповед на новия владетел на Лагаш била: всички жени, тип досаблезъба епоха, да бъдат отведени в Египет, където фараона Аманхоттеб, син на бог Крокодил, знаел какво да прави с тях. За да не се повтарят грешките от миналото, в сърцето на Месопотамия издигнали град и го нарекли Вавилон.

     Неизброими са достиженията на вавилонците за човешката цивилизация. Най-ярък пример за това откриваме в изображение от 14 век пр.н.е. На този късен релеф се вижда владетелят, седнал в своя трон и три стройни жени, пристъпящи към него.

     Във фигурите им можем да различим три отделни типа: тип дълги крака, тип бразилско дупе с дълги крака и тип крака, започващи от раменете.

     Въпреки тези явни различия и трите типа съдържат в себе си тънък глезен и висок, прибран прасец. В тази сцена се съдържа цялото отношение на древните към света, тяхната космология и най-големите достижения на вавилонската цивилизация, а изображението дава повод за възникването на панвавилонизма, като упадъчно боржуазно течение. В клинописния надпис под барелефа четем: “Трите Негови Спътници”, който израз днес е трансформиран в простоватото, но добило популярност: “И трите, дедо Попе, и трите!”.

     Заради не особено сполучливо изваяните носове авторът на релефа е закаран в Египет, където не след дълго, при втората династия, се появява носът тип анфас – делтата на Нил, десен завой при втори праг. Ние знаем как днешните мъже формират носовете на своите жени, но не е съвсем ясно как са го правели в древен Египет. Догадки могат да бъдат направени единствено по откритите медни длета и надписите по отделни камъни, гласящи: “Смелата дружина” и “Силни в ръката, слаби в главата”.

     Както показва историята, пещерните и вавилонците вече били открили всичко съществено, и за гърци и римляни не останало друго, освен да се занимават с класицизъм и астрономия. Но първоначално се отдали на заемки.

     Обичаят млади и красиви девойки да попадат в ръцете на хищници откриваме в древна Елада, в митологемата за Андромеда. Привързаната за скала девойка е обградена от напоени с вино древни гърци, трошащи ценна древногръцка керамика о древногръцките камъни, с гръмогласни (древногръцки), спорадични подвиквания: “Ките, Китее!”. Видима е адптацията спрямо етносните особености, където тигърът успешно е заменен с Кит.

     Новото отношение към света на елините се разпростряло и към жената. Съзнавайки слабостите на изразните средства, те я превърнали в голямо съзвездие от най-ярки звезди, за да може споменът за нея вечно да блести на небето.

     В римско време халдейския идеал откриваме в добре изложения на показ и познат на всички бюст на Венера, в музея в Париж. Краката тук са покрити, защото условието жената да има дълги крака е било всеизвестно и не е имало нужда това да бъде натяквано и в изкуството. “Венера има поглед, издаващ въпиюща липса на достатъчно мъж в ежедневието. Тя има хубави, не много големи, приятно заоблени гърди, с малко откъртено парченце на 3 см над лявата, и липса на бенка под дясната, – пише изследователят Дйорфиус, – а плътните чувствени устни биха били утеха за цяла спартакова орда.”

     С много майсторство и вещина скулпторът е придал липсата на ръце с тънки, чувствени пръсти. От тази скулптура можем да направим извода, че римляните са харесвали жени с крака, започващи от раменете, но не са харесвали жени с ръце, започващи от раменете.

     Независимо от вкусовете, римляните също искали тяхната жена-римлянка да надживее епохите и била изсечена от най-здрав камък. Поизтрит е единствено дребният надпис: "LUVRUM FLORI SECONDO EST" ("За Лувър, 2-ри етаж, източното крило.")

     Отминават старите епохи и в мрачното средновековие откриваме такъв стилов сбирток, който е в отстъп от всякакви традиции, свързани с благоприличието и добрия тон.

     Там жената е с подкъсени ходила и така стегната в корсет, че не се знае каква точно телесна част се изнажда отпред и коя излазва отзад. Вкусовете са така изродени, че дори виждаме Гоя да рисува "Голата маха" с ръце зад тила. В Ренесанса се появяват художници-революционери, като холандецът Рембранд с неговата “Даная”. Тук творецът отхвърля каноните и в тази негова картина разсъблича жената чисто гола. Натурализмът достига дотам, че в средата на картината е изобразен и пернишкият университет, преди да го прекръстят. Художникът е бил ясновидец и е прозрял в бъдещето.

     Изводите от наблюденията върху пресъздаването на женския образ в човешката история са трудни. Той не може да бъде описан в стих – твърде мимолетно е. Скулптурите ги разрушават. В картина да бъде нарисуван – след време цветовете бледнеят.

     За възпяването на жената е нужно нещо по-земно. Тя много обича цветята, но по-често обръща земята с ръце, за да сее семенцата им. Затова към жената на всички времена бих се обърнал така.

     Да бях художник, да те нарисувам, ама не съм. Да бях скулптор, че да те извая, но не мога. Затова опитах с малко смях. Един път да се засмееш – и това ми стига. Виждаш – всякакви епохи пребродих, дни преживях предостатъчно, а и пътища много изминах, но като тебе друга, мила моя, няма на света.

     Ти, пещерна моя красавице, древна шумерска изгоро, обичам те.

    

    

2014 г.