Разказано от асфалта
На художниците на тебеширени рисунки
Преди две години рано всяка сутрин в един малък парк, често вечер, a понякога и през деня, бяха заснети всички детски рисунки в периода от месец май до ноември. Веднъж на една алея лежеше рисунка на слон с хобот в гръб, която нямаше начин да бъде кръстена другояче. В онова лято тя изникна по алеите още няколко пъти.
Вчера, след две години, “Гъза на слона” се появи отново. Това е любим сюжет на творческа група със сходни интереси. Или слонът се е превърнал в градски мит и е въпрос на чест да имаш такава творба. А може и авторът да е отказал да порасне, и просто да обича да си рисува слона така.
Възможно е и да няма нищо такова, а тук страннният символ да се разгръща само малко по-откровено към широката публика, като част от целия онзи невероятен, крехък, пъстроцветен свят от другаде.
Това е Феята на дъгите. Тя изгря до крака на една пейка и изчезна подир няколко часа след един пороен дъжд. Там остана малка локва с небе в нея. На другия ден всичко беше както преди.
За онези, които няма да останат в историята, но техните желания ще виждаме винаги, щом изгрее слънцето и се разлистят дърветата.
Също и на тези, които носят все още тебешир някъде в себе си, но са забравили. И защото рисунките са прекрасни.
© www.ipetar.com