Пробуждане 30.07.2009

Бях уморен и легнах да спя.
Беше за кратко, а после

Бавно отварях очи и нищо не виждах.
Не знаех къде съм и ден или нощ е.
Не знаех в деня ли съм, нощта ли бе в мен.
И черното бяло ли беше или бялото черно.
И време колко бе минало от моето минало.
И имах ли минало или сега бе някъде в бъдеще време.
А времето беше като мъгла.

Уплаших се
Мъглата ставаше гъста и аз закрещях.
Крещях от уплаха
Крещях за посока
Крещях за приятел
Крещях за любов.
Крещях без надежда,
Крещях в слепота
Крещях в изнемога
и за светлина.
Крещях и плачех
Крещях и се молех
Крещях и умирах
Крещях ли, крещях.

Мъглата - единствен слушател
бе глуха.
И само сълзите,
тежките черни сълзи
падаха морно и в жегата
в лед се превръщаха.

Свлякох се в прашната пръст
и бавно притихвах загледан.

Бавно притихвам загледан
в целия този единствен живот,
Който събран е
в звън на усмивка, в топла ръка
в малка вселена в голямо сърце,
в малко момиче в голяма жена,
в лицето любимо.


Вече заспивам и виждам
как ме убиват детинските грешки,
проклели щастлива съдба.

И пред теб, в знак на невинност
навличам детинските дрешки
чисти като роса
в тях и с теб да живея
или да срещна съня.