cover      II    III    IV      VI    VII    VIII    IX      XI    XII

    Правопосни грешки II


Значи, сутринта така премина.
Вместо ний да сме двамина
и да пеем бодри песни
за бъднините ни чудесни
дълго се въртях аз сам в леглото
и накрая се захванах за перото.
Писах поздрав обичен и благ,
но какво го прихвана този юнак
той реши в сутринта мразовита
себе си на глупост да изпита.
Някак си се озова в палтото и обувките надяна
и отправи се към кафенето дето има нощна смяна.
Ала щом достигна там си каза:
- Туй на нищичко не мяза!
Някак си е малко позатворено
що сега да бъде тука сторено.
Знам место оттук на осем километра
дето ще направят три в едно за Петра
каза глас издаен дяволит
и за разума остана скрит.
В този миг юнакът, не вярвайки премигна
седемдесет и две на спирката пристигна.
Хвърли се внезапно към вратата
за малко да го смажат колелата.
Пътува тъй комфортно той известно време
без да натовари съвестта си със излишно бреме
и когато мястото видя
от рейса той се изтърся.
Кафе горещо там получи
и с няколко цигари даже случи.
Към вкъщи бързичко пое,
че Трънка може там да го зове.
Той знае, тя е харна, ранобудна
и омайна, в хубостта си чудна.
И не заради снощи в чата
мълчи и търси някаква отплата.
Сега навярно вече мие си лицето
и ще бъде скоро тук на канапето.
Но ето, идва моята любима
и ако няма рима, удари ме.

http://www.ipetar.com/lichna/rakopisno.html
http://www.ipetar.com/
Morning_poem_11.html