cover      II    III    IV      VI    VII    VIII    IX      XI    XII

    Перото            12.2007


Веднъж, ей така, умислен върях

и нещо, случайно, над мене видях

птиче перо си летеше без страх

невидими форми сякаш видях.

Ваеше в пътя си безцелен и лек

прекрасни картини от зима и сняг.


Там имаше

и заснежени върхове в здрача

и заледени улици в нощта

и бели снежинки в мрака

и в тъмното...


Ех, няма край този студ,

казах си, и се загърнах

по-силно в старото яке.

И продължих си по пътя,

но нещо в гърба ме подпираше.

Върнах се и перото взех

и на топло във джоба го скрих.

После някъде в къщи го сложих

и живота си тъй продължих.



Веднъж, ей така, умислен върях,

пролетта бе дошла, дори не разбрах...

Вдигнах глава и тогава  видях

че в небето лети само улична прах.

Тичах, бягах към в къщи и знаех какво,

как ми е липсвало и не зная защо

тъй лесно бях забравил за него.


Перото в длани внимателно взех

и на топло във джоба го скрих,

а навън полетяхме и двамата.

Тук остава само краткият стих.

Alone_poem_6.html
http://www.ipetar.com/lichna/rakopisno.html
Night_poem_4.html