cover      II    III    IV      VI    VII    VIII    IX      XI    XII

Заспивам бавно в нощта

в унеса за теб и любовта

и как накара ме съдбата

да преосмисля същината

на философията безредна

макар да знаех, че е вредна,

че чудесата вече бях отрекъл

и на самота се бях обрекъл.

Тогава ти дойде засмяна

и каза: “Името ми е Румяна”.

и оттогава все си руменея

и песен някаква си пея

така потънал съм в омая

за друго хич не ща да зная.

Така минават ден след ден

като листа в романа споделен

всеки лист е ден, денят е лист

сякаш бъдеще от спомен чист

аз знам какво ще пише днес,

но го очаквам още от нощес

и ще ми се нощта да преобърна и

само мъничко сега да те прегърна.

И думи искам още да редя,

но с теб сега...

сънят ще споделя.

Night_poem_4.html
http://www.ipetar.com/lichna/rakopisno.html
Flower_poem_2.html