Пролет

Отварям вехтия шкаф
и там ме чака пролетта.
Пълен е с цветя и мирис.
Някъде ухае на люляк.
Така ухае, че ми се иска
да го прегърна.
Натежали розови храсти
чакащи ножът на градинаря.
Гонитба на облаци и първият
пролетен дъжд мокри косите ти.
Капките мокрят страните ти
сякаш плачеш от щастие.
Ти някога плачеше. Помниш ли?
Можеш ли да поплачеш сега
или кармата всичко изсмука.

Не исках.
За пролет започнах,
а в пустиня се спрях.
Тя е моят оазис
няколко дрешки с дъх
на евтин химикал
и няколко щамповани багри
спомен за твоята градина.
Прегръщам ги и се унасям
с ухание за люляк и дъжд.