Етюд на тема светлина 1990


Човек срещу светлинатаЕдно от свойствата на фотографията е да съпоставя обектите във времето и пространството. По такъв начин възниква ситуация. Нека тогава започнем една игра, в която два пъти ще бъде поставен въпросът “Защо” и един път “Какво”.

Една скулптура е поставена до прозореца с гръб към светлината. Това е човешка фигура. Това е човек. Това мога да бъда аз, това може да бъдете вие. Но защо тази фигура е така уморена и отпусната? И защо човекът е седнал с гръб към светлината? Спомняте ли си героя на Джек Лондон, който замръзваше от студ, не можа да запали огън и седна срещу бледото слънце да посрещне смъртта. Човек, който реши да достигне целта си при четиридесет под нулата. И я достигна. Той гледаше Слънцето.

А аз? А Ти? Какво стои в сянката на този процеп? Надеждите удавени в чаша вино? Страхът облечен в расо, грешките наредени в графата разбити илюзии?

Не, приятелю, разбира се, че не. Там няма нищо такова. Само малко повече светлина е попаднала върху сребърния халогенид на филма.

Малко повече светлина.