ГОЛЕМИЯТ ПОТОП НЕ СЕ СЪСТОЯ 1990


Тежки мисли са обзели Нойчовата глава - наближаваше краят на света. Чел беше, а и хората приказваха. Потопът не го оставяше на мира. Мирно и честито си бе живял Нойчо, а сега хоп, край на всичко. Дълго време мисли какво да стори и накрая домъкна арматура и здрави греди и се затвори в мазето. Дни наред съкооператорите му чуваха тайнственото стържене и чукане. Един ден всичко това секна. Показа се Нойчо брадясал и изнурен, а на гърба си носеше Нойчовия ковчег. Блясъкът на слънцето го заслепи. Изминаха няколко блажени минути с мисълта за предстоящото спасение. Излезе от унеса си и отвори очи. Срещу него висеше огромният надпис:
"ТУК ЩЕ БЪДЕ ПРИСТАНИЩЕ ПАВЛОВО".