КАНДИДАТ ЖЕНИХ 1992


Замислих се във живота. Не че съм такъв човек, но ергенлъка взе да ми тежи и вчера направих предложение за женитба. Малинка отдавна ми бе легнала на сърцето и реших да направя опит за задомяване. Рекох й:
- Малинке, стани ми жена. На ръце ще те нося, принцеса ще бъдеш и всички ще ти завиждат. Аз съм традиционалист ще знаеш. Обичам домашният уют и семейството като цяло. Нищо няма да ти липсва, само имам няколко изисквания, та да ни е хармонален живота. Като се върна вкъщи към двадесет и два и нещо, докъм един часа, ти да ме чакаш искам като вярна съпруга. Да седна на масата, да ми сложиш топло ядене, а не да ме караш да чакам, като някои мои приятели дето имат проблемни семейства. То и затова са проблемни, ха-ха, защото не знаят да сложат ред в къщи. Чакай, че се отплеснах. Значи, не искам да ме врънкаш като някои кокони да ходиме на кино или театър, а ще си седиш вкъщи като вярна съпруга да переш и да чистиш. Защото къщата не ще театър, иска ред и чистота. И като видиш някой комшия да ти казва добър ден, ще обърнеш глава на друга страна, та да знам аз, че си ми вярна и сигурна. Щото мене толкоз ми трябва, пална ли кибрита - изгоря къщата. И освен това... Чакай, Малинке, не съм свършил! Къде хукна, Малинкеее?! Тц-тц-тц, ей, тия жени ако знаят какво искат, пък на!