ОТКРОВЕНИЕ 1992


Аз съм неудачник.
Не. Не исках да започвам така. Звучи малко като "Аз съм българче". То общо взето едно и също, но в моя живот няма нищо поетично. Онзи ден взех да гладя един панталон. Той е само един де, но някак си е по-множествено като се каже един. И гладех панталона така - потапям една чиста носна кърпа в съд с вода, гладя. Пак потапям, пак гладя и по едно време на вратата се звъни. Толкова се стреснах, че напъхах кърпата в джоба по навик. На комшията му било скучно, та да ме видел какво правя. Аз пък си имах работа и не ми беше до никакви комшии и се върнах при ютията. Къде ли не я търсих тая носна кърпа, докато не бръкнах в джоба за цигара и я напипах. Пак я потапям във водата, изцеждам, гладя. Накрая се оказа, че съм набарал не чистата, а тая със сополите, та наново си прах панталона. От тогава никога не поддържам две носни кърпи едновременно. Не поддържам и жена в къщи. Преди време исках ръката на Ленчето ама тя не си я даде. Каза ми, че като ме види да се прибирам преди десет и ако си сменя скоро ризата щяла да помисли. Това ме ядоса и гласно се усъмних дали е способна на такива сложни процеси и работата се развали. На морето се бях запознал с една французойка, казва се Фредерик. И седнах да пиша писмо на Фредерик. Пиша, пиша, листа без редове, по едно време гледам, стигнал съм до вратата на банята. Сега който влезе в антрето вика "Абе, писател" и се хили. Отиде ми и ремонта, че и вдъхновението.