Геометрия и линейна перспектива

Пресъздаване на обекта

Подобно на портретната фотография основна задача и тук е пресъздаването на характерни черти. В архитектурната фотография с характерни черти се асоциират фигурата на мотива, неговата големина, пространствено развитие по хоризонтал или вертикал, тонална и линеарно-формена структура. В следващия етап основните задачи са от техническо и творческо естество и те са да се определят и проектират големината на обекта, характерната фигура и форми, специфичните белези и вярната тонална интерпретация. За да се пресъздаде големината на мотива може да се използват подходящи за сравнение други околни обекти. С човешките фигури трябва да се работи много внимателно, защото лесно може да се излезе извън границите на жанра, като най-добре е да останат извьн кадър. С изборът на изобразителен ъгъл ще бъде определена геометрията и линейната перспектива и в известна степен обемът/формите на обекта. Основната задача е да се покаже Как изглежда сградата, нейните характерни архитектурни отлики, нейната уникалност. Затова вниманието е насочено към двете основни изобразителни задачи при архитектурната снимка.

Геометрия и перспектива

Разглеждана независимо от оптиката геометрията се определя основно от характера на обекта. При предаване на геометрията и във връзка с характера имаме две възможности. Прецизност по отношение на линейната перспектива - запазване на успоредността на линиите. И другата възможност се нарича ракурс. Практически това се реализира чрез определянето на изобразителния ъгъл и оптиката.

Успоредност на линиите

Професионалното изпълнение в архитектурната снимка изисква вертикалните линии на мотива да бъдат успоредни. Логиката се състои в това, че се прави фотографска проекция на архитектурен замисъл, проект и изпълнение, а в никой такъв не фигурират наклонени страни. В действителността къщите не се накланят, не пропадат, а стените им не се събират в горната част. Не става въпрос за пирамидите, нали. При подходяща оптика успоредност на линиите ще проектираме когато оптичната ос съвпада с центъра на обекта. Когато разстоянието до обекта е достатъчно голямо това ни дава възможност да имаме височина на гледната точка, при която оптичната ос е под минимален ъгъл спрямо центъра на обекта. Снимайки отдалеч намаляваме оклонението от този ъгъл. Двата елемента на изобразителния ъгъл разстояние и височина на гледната точка са едната причина и са определящи за възникване на перспективните деформации на обекта.

Изобразителен ъгъл

Посоката на изобразителния ъгъл помага при определяне на обемите и постигането на илюзия за тримерност. Например, ако имаме сграда, която е широка 30 метра и дълга 60 метра трябва да покажем в обем, защото ако снимаме фронтално няма да се разбере нейна характерна черта, а именно голямата дължина. Значи тримерност можем да проектираме чрез включване на втора страна на сградата. Някои обекти и позиции дават възможност за проекция на повече от две страни, например покрив, като по този начин се постига още по-голяма информативност.

Ракурс

Или кога можем да не се съобразим с изискването за успоредност на линиите. Ракурсът е стилистичен елемент - вид изобразителен ъгъл и в архитектурната фотография обикновено се прилага при снимки на обекти развити по височина, помпозни и величествени мотиви или когато искаме да подчертаем това при по-традиционни обекти. При използване на ракурс линейната перспектива е особено силно изразена и е добре сходящите линии да са под еднакъв ъгъл защото едната страна се накланя повече в една посока и трябва да се търси уравновесяващо решение, а там вече става сложно.

Обикновено аматьорските снимки и тези осъществени чрез репортажния метод на снимане съдържат по-слабо или по-отчетливо наклонени вертикални линии. Такива се надблюдават понякога и при снимки на ансамбъл развит по хоризонтал. Линейна перспектива, при която вертикалните линии се проектират под ъгъл се допуска в случаите на ракурс и от конкретния архитектурен обект, когато в него се съдържат много динамика, спирални, зигзагообразни, пресичащи се или други динамични линии, при овални архитектурни решения, тогава имаме известна свобода за интерпретация. Ракурсът е свързан с термина перспективна деформация.

Оптика

Фотокамерата е конструирана така, че при проекцията на изображението върху фокалната равнина (матрица, филм) главната равнина на оптичната система е успоредна на фокалната равнина. Във фотографията има три вида обективи, при които по механичен път се получава изместване на главната оптична равнина и оптичната ос и оттам на перспективния център във фокалната равнина с цел контролиране на перспективните деформации. Това са шифт, тилт и комбинирани шифт-тилт обективи, които служат за перспективен контрол или по-просто казано за изправяне на наклонените вертикални линии в архитектурната фотография. Съществуват и тилт-шифт адаптери. При шифт ефекта движението на обектива (на главната равнина на оптичната система) е успоредно на фокалната равнина. Оптичната ос се измества спрямо центъра на фокалната равнина, но двете равнини - оптичната и фокалната запазват успоредност, променя се мястото на перспективния център в полето на фокалната равнина. При тилт ефекта успоредността на оптичната и фокалната равнини се нарушава чрез промяна на ъгъла на оптичната равнина спрямо фокалната и чрез промяната на ъгъла между двете се контролира и перспективната деформация. Пример за тилт-шифт е старата мехова камера, при която обективът може да бъде накланян или придвижван във вертикална посока.

Сходимостта на линиите е причината, за вярно пресъздаване на мотива в практиката да се използва нормален обектив. Късофокусният обектив ще наложи намаляване на предметното разстояние (и приближаване до обекта), а това ще доведе до ниска гледна точка и оттам силно изразена вертикална линейна деформация. Дългофокусна оптика е добра за архитектурна фотография, но обикновено нямаме достатъчно разстояние за нея, но по важното е, че ще сложи в употреба правилата за плановете и мащабите. Ще се намали разликата между предните и задните планове, а мащабите ще се уеднаквят. Губим пространственост, дълбочина, обем, (но запазваме успоредните линии) като това не е задължително при всички случаи, зависи от какво разстояние и колко дългофокусен е обектива, а влияние оказва и наситеността на атмосферата. На практика обаче се получава така, че най-често използваният в градски условия обектив е широкоъгълния тъй като постройките са високи и обикновено снимащия няма възможност да се отдалечи на подходящо разстояние. Шифт-тилт обективите не са особено разпространени и се ползват само от професионални фотографи работещи в този жанр.

Предишна нагоре Следваща