Осветление, цвят, елементи

Осветление

Чрез светлосянката най-добре се предават обемите и формите на мотива. За архитектурна фотография най-доброто осветление в зависимост от обекта и изобразителния ъгъл са странично, предно-горно-странично и горно-странично до около 50 градуса височина на слънцето. След тази височина се получава (не)въздействието на горното осветление, архитектурната фотография е много близо до пейзажната. От осветлението зависи и тоналното пресъздаване, както и фактурата и трябва да се съобразим и с това. Това са и причините насрещното осветление да се използва рядко.

Подобно на портретната фотография в архитектурната чрез осветлението можем да прикрием части от основния или околните обекти. Да не забравяме, че осветлението е творчески елемент. Например ако имаме голяма модерна сграда и до нея малка къща, чрез осветлението можем да проектираме контрасти - голямата светла сграда и малката тъмна къща (скриване на недостатъци, избягване на описателност), или обратния вариант - големият заплашително извисяващ се тъмен силует и малката огряна от слънце къща. Идейно, но трудна работа. Все пак да не забравяме, че фотография означава рисуване със светлина.

Цветна температура

Знаем, че с изкачването на слънцето преобладаващи стават по-студените тонове. Работа с цветна температура при залез или изгрев ще даде интересни резултати. Както и в пейзажната фотография слънцето в ранните или късните часове на деня ще затопли тоновете, а можем да имаме и едно чудесно цветно небе в топлата гама.

Фон

Включва сгради или пейзаж в далечните планове, дървета, зеленина, небе. Яснота-неяснота? Архитектурната фотография е линеарна и острорисунъчна. Но и едва ли при тези разстояния между обекта и камерата е възможна неяснота. Поне в повечето случаи. Но неяснотата е недопустима при интериорни снимки, които са доста трудни и са част от архитектурната фотография.

Снимки през зимата

Едва ли. Осветлението обикновено е дифузно, (слънчевата светлина преминава през облаци и плътна атмосфера, които се явяват естествен дифузьор), с нисък интензитет и реализацията на архитектурната снимка от гледна точка на светлината е трудно, контрастите са високи, колоритът беден. Това обаче е най-малкият ни проблем. Снегът, локвите, висулките придават природно състояние и нещата от сложни преминават в предопределени. Ако трябва, или пък много ни се снима ще трябва да отидем директно при градския пейзаж.

Архитрктурна фотография и градски пейзаж

Най-честата заблуда е представянето на градски изглед или пейзаж като архитектурна снимка. Старанието за обединяване на архитектурна снимка с градски пейзаж е навлизане в неясни води. Но, ако такова желание съществува, за целта трябва да се открие такъв мотив, чиято характеристика е подходяща за подобна интерпретация. Интересни снимки се получават при отражения на околни сгради, дървета или други обекти в огледалните или сини стъкла на сградата. Излизайки от жанра влагаме естетика с друга насоченост и идейност и макар и неархитектурна, можем да имаме една чудесна снимка. Снимайки сграда, можем лесно да превърнем сцената в социална, ако на преден план излезе фигура на клошар, или някой се затича да хване трамвая. Те се явяват вече като нов или основен сюжетен и зрителен център, сградата се превръща във фон и символ на социална среда и архитектурният обект става второстепен, тъй като вниманието е привлечено и насочено към друг сюжетен и идеен доминиращ мотив. Графитите са често срещано явление, и ако такива има върху вашата сграда, то тя си има социален елемент и ще трябва да помолите да я пребоядисат или да хванете четката в редактиращата програма. Това бяха само няколко примера за това, как архитектурната снимка лесно може да се превърне в сюжетна и да се излезе от рамките на жанра.

Какво би могло да бъде решението. Детайл, композиция на безкрайния мотив, ландшафт, ракурс, нетрадиционен поглед към обекта. Например характерни, прилежащи към фасадата елементи, като скулптурите на Народния театър, колонади, някоя интересна врата, покриви от високо. Въобще, всичко, което ще ни помогне както да предадем основна характеристика на мотива, така и да възпрепятстваме елементите, които биха ни принудили да излезем извън жанра.

Обобщение

В архитектурната снимка няма сюжетно развитие. В нея има основен и второстепенни зрителни центрове. Едно художествено изпълнение обаче може да съдържа атмосфера и композиционни елементи, които да водят въображението в определена посока. На пръв поглед архитектурната снимка изглежда най-лесния дял от фотографията. Сблъсквайки се с действителността обаче се оказва, че е едва ли не от най-трудните за изпълнение. В нея фигурират в изобилие фотостилистичните елементи, с изключение на промяна на структурата на изображението, и не случайно архитектурната фотография е жанр на художествената фотография. Добрата архитектурната снимка изисква детайлно опознаване на обекта и светлината, добра работа с фотографската техника. Свързана е с неколкократно ходене, заради преценка за най-добьр изобразителен ъгъл и разработката на мотива при различно осветление. Във фотографията няма лесни обекти, ако търсим сериозни резултати и архитектурната снимка е повече от потвърждение на това.

Петър Петров

Предишна нагоре Начало