Първият телескоп
"– Уф. Пак детски, нали!."
Има различни видове телескопи. Качествени, но с малко увеличение и събиращи по-малко светлина. Качествени, даващи малко увеличение, но събиращи повече светлина. Има... Усещаш ли накъде отива списъкът? Разбира се. Освен това има телескопи за наблюдение, за снимане, подходящи за едно, необходими за друго - те са страшно много и с различни качества.
Детският телескоп по правило е тъмен рефрактор или слаб рефлектор. С рефракторния телескоп, (който е с лещи), ще можем да наблюдаваме Луната и няколко планети, от които си заслужава да споменем само Юпитер и Сатурн. Евтиният рефрактор няма възможност да събере светлина за нещо повече. (Качественият светъл рефрактор - апохромат - това е вече друга работа.) С нашето детско телескопче трябва да сме готови за разочарованието от липсата на очакваното. Няма да има мъглявини, нито далечни галактики. Но пък може да имаме страхотна Луна.
Напук на всичко изписано досега – първият телескоп трябва да бъде лекичък. За да може лесно да се изнася навън. Петнадесет-двадесет килограма железария не са за всеки. Преди гледането има подготовка. Трябва да се нивелира статива. Да се сглоби системата, да се засевери по Северната звезда.
Трябва и да се запитаме, къде точно ще правим това. Големите телескопи се разполагат по върховете на планините или на високи сухи места, защото там небето е тъмно, рядко има облаци и влажността е ниска.
Градът е най-неподходящото място за астрономия. Да живееш в някой светъл квартал е истинска драма. Светлото небе, светлините затрудняват наблюденията с телескоп. Също така близо до дома ти трябва да има подходящо място, където да разположиш телескопа. Някоя от тясните улички в квартал "Лозенец", има го във всеки град с едно или друго име, едва ли е добро място, ако уредът трябва да се носи нейде на километър или повече.
Астроном-любителите решават лесно нещата. Те натоварват техниката в автомобила и излизат извън града. А ние сме още деца. Трябва да имаме някой, който да ни помогне да огледаме всички малки неща, всички големи неща, когато пристъпваме към избор на първи телескоп.
Така първият телескоп може да се превърне в чудесно средство за първите стъпки към небесата. Първият телескоп може да се превърне и в средство за отказване от астрономията. Защо казваме това.
Навлизаме в пределите на най-интересното, най-вълнуващото, най-любопитното занимание на света – Астрономията. Тя не бива да се свързвана единствено с телескопите. Без да звучи страшно – Астрономията е наука. Науката е желанието да разберем нещо повече за света, за неговите тайни. А телескопът е просто един малък помощник в това. Преди да решим въпросът с телескопа, можем да се занимаем с основата, върху която той да стъпи.
Искаме да кажем, в нашата детска главица и сърце да се появи глад за света и да е ясно, че той не може да бъде задоволен само с взиране през малкото стъкалце. Астрономията предлага богатството на сборна наука. Тя е посестрима с физиката, математиката, философията. Неща, които се намират и предстои да бъдат открити в бъдеще време. Затова първият телескоп може да не е детският, да не бъде скъпият качествен, а правилно прецененият.