10 ноември сПОМЕН ЗА ВРЕМЕТО
Снимки © Петър Петров
През годините много събития и явления се превърнаха в знакови и тук избрах няколко от тях, като едното е и лично, но и не съвсем. Много ми се искаше да има снимка от акцията на "Екогласност" в градинката до "Кристал", и ако открия негатива, ще я добавя. Историята, въпреки вълненията и безкрайно динамичния период, е тривиална. Горбачов реши да смени лидерите на социалистическите страни, а съветският посланик Шарапов съобщи новината на Тодор Живков. Последният се надяваше, че ще бъде подкрепен от своите "другари", но това не стана. След това знаем какво се случи. Снимките са публикувани в периодичния печат и са публично достъпни.
"Големият брат" 1982 г.
Преди десетилетия започва един процес, познат под името "отчуждаване". Операцията се състоеше в разрушаването на цели квартали и на мястото на къщите се строяха блокове със същия темп, с който в последните трийсет и повече години България се събира в София. Ние имахме четириетажна къща с градина, два гаража, череша, вишна и кошара за кучето. Дядо ми, който построи къщата, умря три месеца след съобщението за отчуждаване. На снимката се виждат руините в квартал "Хаджи Димитър". Сюжетът е тематичен, но разказът разкрива конкретната ситуация и повод за заснемането, и това е историята зад кадър. "Големият брат" съвсем не е за Съветския съюз. Той може да бъде много неща.
"Голямата екскурзия – Възродителен процес" 1989 г.
В разградско село последният изселващ се жител напуска дома си и се отправя към турската граница. Из локвите по улиците се разхождат изоставени патици, остават къщи със заковани прозорци. Възродителният процес засегна почти милион български граждани.
"Пожар в Партийния дом 1990 г.
По чиста случайност се озовах там в ранната привечер. Излизахме с тогавашната ми жена от кино "Витошка" и отивайки към трамвая, видях, че нещо се случва. Първи пред Партийния дом беше телевизионният оператор Методи Савов – алпинистът от Еверест. Стоеше на стъпалата при централния вход и снимаше с камерата група от няколко пубертетчета, които се мъчеха да избутат една голяма каменна ваза – от постамента долу на тротоара. Имаше малко хора. Огън се виждаше единствено в най-близкото помещение от приземието откъм "Дондуков". Нямаше нито полиция, нито пожарна. Пожарната, която се намира на около километър от там, на "Раковска", дойде след час или повече. Обадих се на майка ми да хване такси и да донесе камерите. Нападение над дома не е имало или поне не видях такова. По-късно вътре беше толкова задимено, че можеше да се разтвориш в пушека. Нереално. Снимката е направена от трибуната на Мавзолея. Мисълта да се озова на мястото, използвано само от партийни ръководители, висеше като табу, дори когато изкачвах опиканите стълби към трибуната. При разследването на "Развигор" бяха твърде нетърпеливи да чуят точно определено нещо, и като не го чуха, се повдигна въпросът защо не съм снимал със светкавица. Аз никога не снимам със светкавица, изключително рядко, но в шкафа в редакцията имах една развалена. Извикаха и шефа на фотоотдела на вестника, да питат дали наистина е била развалена светкавицата. Беше... интересен пожар. Пушекът още не може да се разнесе.
"Окупационна стачка на СУ "Климент охридски" 1990 г.
Студенти от СУ отказват да пуснат своя преподавател в сградата. Студентите бяха активно звено във всички мероприятия на СДС. Ако трябваше да се размахват плакати, да се прави факелно шествие или да се виси някъде по прозорци – те бяха на първа линия. Дори при взаимодействието на фоторепортера, снимащ на предна линия, с предната линия на едно шествие, се получи такова взаимодействие, че една от факлоноските на ариегарда по-късно стана негов фотомодел за кратко. Бяха и весели времена, в които хората не знаеха какво отнемат от това, което се надяваха да получат.
"Роден в затвора" 1991 г.
Това изглежда е най-обикновена бебешка снимка с кошарка, ако не броим факта, че кошарката се намира в по-голяма кошара. Златомир е роден в Сливенския затвор, известен още като Женския. Там явно това не е първият случай, защото в специалното помещение са подредени още няколко празни кошари. Бебето се отглежда от служители, а майката има право на свиждане – извикаха я специално за снимките. Десети ноември даде възможност за свобода на информацията и възможност за журналистите да бъдат там, където не са и помислили да стъпят. Ефектът от това е, че след тридесет години печатната преса съществува само по реповете, а фотожурналистиката – дявол знае къде.