Фотография
Личен избор, теми, снимки
Децата
Големите хора често забравят, че са били деца. Те смятат, че децата са просто деца и трябва да виждат нещата, които и както възрастните разбират. А децата си мислят, че възрастните са големи, много по-големи от тях. Разбира се, и едното, и другото не е вярно. Едните са забравили, а другите все още не помнят. Едните мечтаят, седейки на прашния под, другите не го правят, защото ще се изцапат. Едните предпочитат стените в един цвят, обикновено в бяло. Другите ги обичат нашарени. Не защото не харесват бялото. Защото тогава вече няма стени. Да имате боички под ръка?
Животните
Преди доста години с родителите ми бяхме на гости, и аз прекарах времето на двора, играейки с немската овчарка Роза. По едно време заваля дъжд и ние се намърдахме в нейната кучешка колиба. Дъждът спря след около час, а с Роза бяхме станали големи приятели. Преди време снимах мечка в клетка. Сега си представям как влизам в тази клетка и мечката няма да ми направи нищо. Но се боя, че с нея няма да станем приятели. Защото, вместо небето, тя ще продължи да вижда единствено високия купол на цирка, няколко метални пръчки, дъждът никога няма да я намокри, а аз не мога да направя нищо по въпроса.
“Снимки от Забранения град”
Първа българска изложба дигитална фотография
Това беше през 1997 година, в “Клуб 50” на ул. “Шипка”, с безценната помощ на Теди, както и на “Apple Center”, сега е “Creative center”, и спонсорството на “Прософт”. Не е реклама. Просто малка благодарност и добри спомени. Изложбата беше заради майка ми и всичко беше за нея. Тя така и не разбра това.
“1989”
Тази връзка води към няколко черно-бели снимки от времето на развития социализъм. Някои все още въздишат по този период, други въздишат, че той отмина, въобще... хора много, свят широк. Но и в двата случая остава една въздишка. Изберете Вашата.