Настояще

Село Буковец носи името от вековните букови гори сред които лежи. Намира се в планина Голема, която е масив от западната част на Стара планина. До селото се стига движейки се по Искърското дефиле, покрай селата Реброво и Батулия, като след Батулия се поема нагоре по горския път покрай партизанския паметник. Има и път от село Огоя. Село Буковец граничи със землищата на селата Батулия, Оградище, Осеновлаг, като с. Батулия е на 12 км от с. Буковец, с. Оградище е на 6 км, а границата с Осеновлаг минава по билото на връх Чукава. Осеновлаг се намира в падината между върховете Чукава 1589 м и Козница 1638 м. Последният е по-известен в района и като връх Ржана. В съседство е и връх Джуренец. От стожерите за обозначение на двата върха поддържани от горското стопанство и кметството до преди години са останали само гранитните плочи с изписани годините на поставяне.

В централната част около кметството и хижата са разположени 10-15 къщи. Останалите, близо 400 на брой са разположени в махали и местности, като повечето са доста раздалечени. Например пътят от кметството до "Милково ливагье" има около 2 км. По-известни махали са Равнище, Кръсто, Лаго, Чукавска махала, Ябланов дол, Дуновица, Камена плевня, Миленица. Интересно е да се отбележи, че малкото планинско селце има площ от 37, 261 километра2 по данни на НСИ.

Местностите наоколо носят имена като Джуренец, Тратрива, Курдач, Бановски трап, Чучелица, Локвата, Градовската чукла, Червената ровина, Ограче, Селков Препот, Гостьовица, Роман, Дуновица, Дебели горун, Крета /"Кантона"/, Вельови равнища, Петковският арчаг, Циганска бара, Чучелица, вдясно от нея е Танките падини и др. Повечето от тях са свързани с интересни истории или персонажи от миналото, които днес много малко от възрастните помнят като приказки. В местността Заногата е имало татарски стан по време на Турското робство. А в местността Провалец (най-високото място по пътя Огоя - Буковец) до 70-те години, точно на мястото на днешната вила „Кръста” намираща се на върха, е имало могила /„оброчище”/, където са правени курбани. От пътеписите на Константин Иречек западната част на Балкана е известна като "Свети Николай" и може би затова църквата в селото носи името "Св. Николай". Манастирът над с. Батулия, носи същото име.

Административно селото се обслужва от кметството на с. Батулия. По по данни на община Своге с постоянен и настоящ адрес регистрираните жители са тридесет и двама, а с настоящ четиридесет и четири. Реално селото се обитава от повече хора защото живеещите в градовете след пенсионирането си се връщат по махалите за пролетно-летния сезон. Също така от пролетта до есента в селото идват много от децата на кореняците, собственици на къщи и вили живеят там през цялото лято или посещават селото през почивните дни.

Целогодишно в селото живеят повече от десет човека като точният им брой е трудно определим поради отдалечеността на махалите. През зимата горското село е недостъпно. Овчарят Петко Кършов разказва, че една зима в еднометров сняг е проправял пъртина до с. Батулия, за да може да купи хляб. От него местните и "виладжиите" купуват мляко и сирене. Магазинът работи във вторник и петък, но хората са затруднени от нередовността на доставките. До преди 1 година бус УАЗ тръгваше от с. Реброво два пъти седмично, но поради нерентабилност линията бе закрита. По същата причина е затворена и хижата - бивше училище и човек няма къде да отседне ако няма познати. Сградата на кметството е обявена за продан, а преди 60-70 години селото е било многолюдно.

Кое кара хората да се връщат в това изоставено село? Най-важното - родното място. А по-баналното, което може да се каже е, че там е много красиво, но е самата истина. Девствената природа на Стара планина и здравословния климат въздействат и на други хора да се задържат тук. Например, миньор е купил къща там, защото въздухът е лечебен за дробовете. Мястото е наистина слънчево и изпълнено със светлина, тишина, горски ухания и покой. Наистина е жалко задето отговорните власти не полагат никакви грижи за да попречат на обезлюдяването на селото. Пътят от с. Батулия до Буковец е 12 км черен горски път и на някои места е под всякаква критика. Това е една от причините много от хората от района и собствениците на вили да се отказват да живеят там или да ходят често. От години жителите отправят молби пътя да бъде добре направен, но общината в Своге остава глуха и отпуска по някой лев само по избори, като хората в селото казват, че тези пари отивали някъде другаде. Ремонтите на пътя включват изравняване на някои участъци с булдозер и няколкото метра насипани с чакъл. А до скоро в Буковец се сечеше поголовно и върволицата от камиони правеше дълбоки коловози и разрушаваше пътя без горското стопанство да поема никаква отговорност за това. Местните се шегуват, че ако за всеки камион отсечени дърва се качва по камион чакъл или асфалт досега щеше да има магистрала Тракия.

Най-фрапиращото е, че въпреки отдалечеността си от "цивилизацията" селото не е подминато от кражби. Краде се покъщнина, изскубват се жици от стените, кабели за високо напрежение. Единици смятат, че всичко наоколо им "принадлежи" и въпреки подаваните жалби промяна няма. Част от Буковец не е електрифицирана, а друга част от него остана без ток защото изчезнаха кабелите. Електрическата компания е поискала 13 000 лева от собственик на къща, който пожелал да има ток, а за общо четири къщи - 35 000 лева. Какво да се прави - България в 21-ви век. До преди няколко години селото бе посещавано от медицинска сестра и кмет един път седмично. Има горски, но горско стопанство вече няма. Сградата под връх Чукава стои празна и оставена на произвол. Близостта до няколко окръжни града - Ботевград, Враца, Мездра, София, както и други по-малки прави с. Буковец подходящо за следните дейности - пътят до селото и горските пътеки са подходящи за планинско колоездене. Поради надморското равнище и липсата на светлинен фон небето е подходящо за астрономически надблюдения. И разбира се туризъм.